Части за двигател

Части за двигател. Дизайнът на едноцилиндров двутактов извънбордов двигател е картер, състоящ се от две половини горна и долна. Върху които е завинтен или закрепен цилиндър с подвижна глава. Буталото се движи в цилиндъра. Мотовилката, свързана посредством бутален щифт с буталото, е свързана чрез долната си глава с коляновия щифт на коляновия вал. Към който предава цялата сила на притискащите буталото газове. Валът се върти на основните си шийки в лагерите на картера. Като последните са херметически затворени с гумени или филцови уплътнения. Които не позволяват на въздуха от атмосферата да навлезе в картера, а горимата смес от картера навън. Двигателят е снабден с редица спомагателни части и възли стартова ролка, маховик, карбуратор, свещи. Едноцилиндровите двигатели рядко се произвеждат с работен обем над 250 cm3, поради което мощността им обикновено не надвишава 6-8 литра. с. По-мощните двигатели са двуцилиндрови или четирицилиндрови.

Изобретяването на бензиновия двигател

Изобретяването на бензиновия двигател се случи поради инцидент. Когато през 1799 г. французинът Ф. Льобон откри осветителен газ. Смес от водород, въглероден оксид, метан и някои други горими газове. Светещият газ се използвал за осветителни тела, които по това време заменили свещите. Изучавайки свойствата на открития газ, инженерът забелязва, че сместа му с въздух експлодира, освобождавайки голямо количество енергия. Която може да се използва в интерес на човека. И през 1801 г. Le Bon патентова първия газов двигател, състоящ се от два компресора и горивна камера. Този газов двигател Lebon стана примитивен прототип на съвременния двигател с вътрешно горене. През 1804 г. Лебон умира трагично и развитието на технологията за вътрешно горене спира за известно време. Докато белгиецът Жан Етиен Леноар не се досеща да използва принципа на електрическото запалване, за да запали размаха в газов двигател. Леноар успява да създаде работещ двигател с вътрешно горене, който патентова през 1859 г. След като пусна няколкостотин от двигателите си, той спечели доста прилична сума пари и спря по-нататъшното подобряване на своето изобретение. Части за двигател.

Първият бензинов двигател

Даймлер и неговият приятел Вилхелм Майбах създават собствен бизнес. Първият бензинов двигател Daimler-Maybach се появява през 1883 г. Запалването в цилиндъра идва от куха гореща тръба. Но като цяло дизайнът на двигателя оставя много да се желае именно поради лошото запалване, както и процеса на изпаряване на бензина. Първите карбураторни двигатели са имали само един цилиндър. Увеличаването на мощността се постига чрез увеличаване на обема на цилиндъра. Но до края на века започват да се появяват двуцилиндрови двигатели, а с началото на 20-ти век четирицилиндровите двигатели започват да стават по-често срещани. През 1892 г. Рудолф Кристиан Карл Дизел патентова двигател, който работи на нов принцип. Горивната смес в него се е запалила от компресия в цилиндъра. През 1897 г. е направен първият работещ образец на този двигател. Първоначално като гориво в тези двигатели са използвани растителни масла или леки петролни продукти. Дизеловите двигатели са намерили приложение в промишлеността и транспорта.

Конструктивни характеристики

Конструктивни характеристики на съвременен двигател с вътрешно горене. Буталните двигатели с вътрешно горене с разпределение на клапаните са инсталирани на повечето съвременни леки автомобили, което води до търсене на ремонт и продажба на резервни части. Захранващият блок се състои от газоразпределителен механизъм, цилиндрова глава и самия блок, колянов механизъм. При ремонт на коляновия вал се обръща внимание на коляновия вал, маховика, втулките, свързващия прът, цилиндро-буталната група. Която включва – бутало, бутални пръстени, втулки и цилиндров блок. Картерът на двутактов двигател с продухваща камера служи като основа за цилиндъра и корпуса, който предпазва двигателя от навлизане на прах и мръсотия вътре. Картерът действа и като помпа за продухване и пълнене на цилиндъра. За това се използва вътрешната му кухина – коляновия механизъм. Цилиндрите и редица агрегати, обслужващи двигателя, са разположени върху картера – магнитно задвижване, резервоар за гориво и други. А вътре в коляновия вал се върти на лагери.

Колянов вал и цилиндър

Коляновият вал е ключова част от KShM. Той служи за преобразуване на възвратно-постъпателната енергия на буталата в ротационна енергия. Въртящ момент и прехвърлянето й през задвижването на времето към редица възли. Коляновите валове са изработени от стомана и чугун, отлети или ковани. Състоят се от няколко елемента – шийки (главна и биела), бузи, опашка и пръст. От своя страна биелните шийки се различават по място и форма и са разположени в редица, под определен ъгъл V-образни възли. А при боксерните двигатели – една срещу друга. Цилиндърът обикновено се отлива от финозърнест сив чугун или от висококачествен чугун с примес на хром и никел. Но има цилиндри, отлети от алуминиева сплав с пресована в нея стоманена втулка. Отвън цилиндърът на извънбордовия мотор и главата му имат водна риза. В която циркулира охлаждаща вода, за да охлади стените на цилиндъра и дъното на главата. Често за многоцилиндровите извънбордови двигатели цилиндрите се отливат по двойки, затворени в един общ кожух, образувайки блок. Вътрешната повърхност на стените на цилиндъра (огледалото) винаги се обработва с голяма прецизност, за да се осигури добро прилягане на О-пръстените.

Бутало на двигателя

Буталото, подобно на цилиндъра, е една от основните части на двигателя. При двутактовите двигатели. Той контролира целия процес на разпределение на газ чрез отваряне и затваряне на всмукателните, продухващите и изпускателните отвори. Буталото се състои от глава горната част на буталото към гнездата на буталния щифт. Пола долната част на буталото, която служи като водач, когато се движи в цилиндъра и издатини вътрешни приливи и отливи под буталния щифт седалки. За да не проникнат газове от цилиндъра в картера, на буталото се поставят пръстени, за които в главата на буталото се обработват жлебове под тях. Най-често буталото се доставя с два или три уплътнителни пръстена и един маслен скрепер. За да се предотврати завъртането на пръстените по време на работа и попадането на краищата им в процепите на прозорците. В пръстеновидните жлебове са монтирани специални ограничители под формата на малки щифтове, които ги държат в определено положение.